онова което...

"...Помня, че от всички плодове, когато бях малък, най-много обичах черешите; хвърлях ги в кофа с вода, навеждах се и им се любувах -черни или червени, веднага ставаха по-големи, щом потънеха във водата; но когато ги изваждах, за мое голямо разочарование, те се смаляваха; затварях тогава очи, за да не ги гледам как се смаляват, а ги пъхах, такива огромни, каквито ми изглеждаха, в устата си.
Този дребен факт, развива цял един метод, чрез който възприемам действителността, дори сега, на старини; претворявам я, правя я по-светла, по-хубава, по-прилягаща на целта ми.